Отново е 15-ти – звънчето школско бие,
Оглася с бодра песен сутринта.
Едно прекрасно лято отива си,
А ние изпращаме го с мъничко тъга. 
В градина цветна сякаш
Превърнал се е дворът
На родното училище сега.
И грейнал от усмивки навярно е простора
Окъпан във небесна синева.
Бие, бие, бие пак звънчето
То събужда пориви у мен.
А от радост тръпне ми сърцето
На детството най-хубавия ден!
Константин Цонев